ПАРЦЕЛ: Оцелялата членка на семейство, избито от бандити, се опитва да избяга от убийците с коня на семейството си.
ПРЕГЛЕД: Студиата и продуцентските компании често се опитват да заобиколят маркетинга на своите филми на ужасите като обикновени филми на ужасите. Ето как получаваме термина „повишен ужас“. Това е начинът на търговците да се опитат да разберат, че филмът на ужасите, който рекламират, не е обикновеният филм на ужасите. Това е нещо специално, филм, който трябва да се постави над онзи друг боклук, наречен ужас. Като се има предвид това отвращение към приемането на етикета на ужасите, изненадващо е да се види, че Paramount избра да пусне на пазара хитро озаглавения филм на директора Майкъл Патрик Ян органни Trail (вдъхновен от истинската пътека на Орегон, маршрут с каруци, свързващ река Мисури с долините в Орегон през 1800 г.) като „Уестърн на ужасите“… защото по този начин те удариха марката на ужасите на филм, който аз не бих иначе не съм го смятал за филм на ужасите.
органни Trail има своя дял от трупове и кръвопролития и има банда кръвожадни бандити, кръстосващи заснежената местност, но рядко моментите на напрежение или насилие ме караха да си мисля: „Уау, това наистина е филм на ужасите!“ Ужасът не ми мина през ума, докато филмът почти не достигна финалните надписи и това беше само защото един от бандитите се появи, след като неочаквано оцеля след събитие, което изглеждаше така, сякаш това трябваше да е краят му. Той има издръжливостта на слашър.
Ян можеше да се научи по-навътре в територията на ужасите, можеше да направи филма по-интензивен... но той обикновено клони в другата посока. органни Trail е филм с толкова болезнено бавно темпо, че през по-голямата част от твърде дългото му време се чувства, че Ян е бил по-заинтересован да превърне своя уестърн в тежък артхаус филм. Сценарият, написан от Меган Търнър, можеше да послужи като основа за нещо много по-въздействащо, с по-бързо темпо. 112 минути не бяха необходими, за да се разиграе тази история; вероятно би могъл да бъде представен на екрана като слаб и подъл филм с времетраене от 90 минути или по-малко. И щеше да е много по-интересно и забавно, ако беше така.
Действието се развива в Монтана през 1870 г. Четиричленно семейство – Зое Де Гранд Мезон в ролята на нашата главна героиня Аби, плюс Матер Зикел, Лиза Лосисеро и Лукас Ян – бягат от снежна буря, само за да попаднат на сцената на клане. Има един оцелял: Оливия Грейс Апългейт като Касиди, която е оставена да умре с ръце, заковани със стрели. Семейството я спасява, закърпва я, отвежда я в своя лагер… и през нощта четиримата бандити, извършили клането (Сам Трамел, Никълъс Логан, Алехандро Акара и Майкъл Абът младши) се появяват и правят същото на семейството на Аби. Те отвеждат Аби и Касиди обратно в тяхната оперативна база – и оттам филмът бавно разказва историята на опита на Аби да се освободи от убийците на семейството си… докато се надява да задържи коня на семейството си, който тя смята за последния си оставащ член на семейството.
Тук и там има изблици на екшън и насилие, а герои, изиграни от Кле Бенет, Джесика Франсис Дюкс и Томас Ленън, също се забъркват в тази лоша ситуация по пътя. Но докато тези моменти на действие и насилие са освежаващи и докато Джан и операторът Джо Кеслър се погрижиха, че органни Trail е хубав филм за гледане, всичко се случва твърде бавно и взаимодействията на героите са или твърде сдържани, или (когато бандитите говорят помежду си) твърде дразнещи.
Харесвам уестърни и харесвам филми на ужасите и се наслаждавам, когато елементи от двете се смесват заедно. Иска ми се уестърните на ужасите да се правят по-често. Но независимо какви жанрови етикети искате да поставите органни Trail, не се забавлявах много като го гледах. Открих, че е доста скучно. Има някои добри идеи там, но тромавото изпълнение не беше подходящо за историята.
Paramount дава органни Trail цифрово издание на Май 12тата.
